събота, 14 март 2009 г.

Шопски ритми и мелодии

БНР • Радио България • Музика •

Шопски ритми и мелодии


С изпълнение на известния от близкото минало гайдар Илия Димитров и неговата група навлизаме в ярка и характерна музикална област – с ритми и мелодии от Шопско, Средна Западна България, е съставен поредният фолклорен микс.

Шопите са известни с буйния си темперамент, духовитостта и находчивостта си. Това личи и в музиката им. Тя е бърза и енергична, особено в танците. Песните са оригинални, старинни и често с хумористично съдържание. “Огреяла месечинка” е весела песен, която представя автентично Славка Димитрова от Перник.

Само на няколко километра от столицата звучат старинни шопски песни, които удивляват и най-големите познавачи на фолклора по света. Това са уникалните двугласни песни с остро звучене и тесни, дисхармонични интервали - белег за архаичност. Такива примери намираме в репертоара на многобройните женски самодейни групи. Най-прославена сред тях е тази на Бистришките баби. За изключителни постижения в традиционната музикална култура тя е удостоена с престижната “Европейска награда за народно изкуство” на фондация “Алфред Тьопфер” – Хамбург, през 1978 г. Концертирала в цяла Европа и САЩ, днес групата носи името “Бистришките баби и техните внучки”. Носител е още на наградата “Златното колие” от международния фолклорен фестивал в Дижон, Франция, а ЮНЕСКО наскоро я обяви за световен шедьовър. В нейно изпълнение звучи песента “Два се млади додумая”.

Пестеливостта в мелодията при двугласа на шопите е компенсирана в другия характерен вид песни – речитативните. Те са представителни за областта Граово с център град Брезник. Наричат ги “марковски”, защото застъпват мотиви от живота на легендарния герой Крали Марко. В миналото често се изпълнявали със съпровод на гъдулка. Пример е песента “Марко Елена прощава” в изпълнение на Станчо Стоилов и гъдуларя Илия Сърбинов.Богатството и разнообразието на ритми е друга характерна черта на фолклора в шопския край. Тук изобилства с неравноделни размери и техни комбинации, трудно разчленими за чуждестранния слушател.

В инструменталната практика на местното население днес са навлезли много модерни инструменти като кларинет, акордеон, цигулка и др., но традиционните гайда, гъдулка, двоянка и тамбура не спират да звучат. Асен Станев от село Дивотино, Пернишко, представя типична шопска ръченица на гайда.

Новото лице на шопския инструментален фолклор оформят виртуозите-акордеонисти Борис Карлов, Ибро Лолов, Трайчо Синапов, цигуларят Хасан Чинчири и много други, които свирят в сватбарски оркестри. От репертоара на Борис Карлов (1924-1964) звучи познатото “Левскаревско хоро”. Миналата година Ибро Лолов навърши 75 години – негово е изпълнението на вихрената “Копаница”, запис от 1974 г.

Шопските танци някога се играели на песен и макар хороводните песни да са добре запазени, днес окончателно са изместени от народните инструменти. Само в този район се играе “Йовино хоро”, комбинация от 7-временен и 11-временен метрум. Други известни танци са “Петруна”, “Кьорчово”… В ритъм на “Йовино хоро” е хороводната песен на женската фолклорна група от село Железница, Софийско.

Шопите пазят грижливо своето музикално наследство, а неговата старинност и уникалност привличат отдавна погледите на българските композитори. Един от световноизвестните майстори-аранжори на шопската песен е Красимир Кюркчийски. Неговата “Бре Петрунко” е неизменна част от репертоара на пътуващите ни народни хорове. Песента звучи в изпълнение на хор “Космически гласове от България” с диригент Ваня Монева.


Друга шопска песен - “Ерген дедо”, в обработката на Петър Льондев, представена от хор “Мистерия на българските гласове”, стана хит на европейските сцени. Оригиналното изпълнение на песента поднасят Кремена Станчева и Василка Андонова.


Няма коментари:

Публикуване на коментар