Хостел Приятелска среща (Село Железница)

*** Hotels Guide Bulgaria *** - Hostel Friendly meeting, Village of Jeleznitsa, Bulgaria

Hostel Friendly meeting
Hostel Friendly meeting - Village of JeleznitsaHostel Friendly meeting is located in Village of Jeleznitsa, Municipality Stolichna, District Sofia-city, South-West Bulgaria.
Location: Village of Jeleznitsa
Address: village of Zheleznitsa , Sofia
eMail: valiapi@abv.bg
Internet: http://www.friendlymeeting.com/

House Friendly meeting is located in village of Zheleznitsa (19 km from Sofia).
Hostel offers accommodation in 2 double rooms and restaurant with Bulgarian cuisine.
The locality features
- mineral springs
- a river
- deciduous and coniferous forest
- an area untouched by intensive agriculture and industry
- herbal
In Bulgarian: Хостел Приятелска среща (Село Железница)

Над Железница през месец Август

Panoramio - Photo of Above Zheleznitsa village in August

Above Zheleznitsa village in August

*
* See in Google Earth

Previous user photo Next user photo
Above Zheleznitsa village in August

by vodnichal

This photo is selected for Google Earth [?] - ID: 1034017

С. Железница от Витоша _ Zheleznitza vill. from Vitosha mount.

See in Google Earth

Previous user photo
Next user photo

by Nikalesta

This photo is selected for Google Earth [?] - ID: 12285465

Йончов брег, Железница

Panoramio - Photo of Ionchov Breg

Ionchov Breg

*
* See in Google Earth

Previous user photo Next user photo
Ionchov Breg

by garyhobson

This photo is selected for Google Earth [?] - ID: 1483051

Красива Природа От Село Железница

Красива Природа От Село Железница / Vbox7

Пет къщи в село Железница останаха без покриви след буря

България | Пет къщи в село Железница останаха без покриви след буря - Dnevnik.bg

Буря отнесе покривите на пет къщи в село Железница във вторник следобяд. Бурята е дошла от Витоша и е донесла клони от бор и клек, съобщи Светослав Андонов, заместник-председател на Държавната агенция "Гражданска защита".

Жертви няма. Скъсан е проводник. На част от селото е прекъснато електроснабдяването. Службите за енергоразпределение са уведомени, спасителен отряд от ДА "Гражданска защита" е заминал към селото, уточни Андонов. Още същата нощ електроснабдяването ще бъде възстановено, допълни той. Живеещите в къщите, останали без покрив, ще бъдат настанени в съседи и роднини.

Над Банкя е валяла градушка "колкото орех", според Светослав Андонов. Сега на гарата има вода, която се оттича. Няма опасност за движението в града.

В сряда столичната комисия за борба с бедствия и аварии ще оценява материалните щети. Ще бъдат предложени мерки за възстановяване на загубите и подпомагане на населението.

Щъркели долетяха в село Железница

Щъркели долетяха в  село Железница - DARIK News
Първите щъркели, предвестници на пролетта, бяха видени в  село Железница. Жителите на селото посрещнаха с радост своите пролетни гости, с които обичайно отбелязваме края на зимата и началото на пролетта.
Пиковите периоди на пролетната миграция на щъркелите са към края на март и началото на април.
Според традицията, който види щъркел, трябва да свали мартеничката си и да я върже на цъфнало клонче, за да бъде здрав и да му върви по вода през годината.

Шопски ритми и мелодии

БНР • Радио България • Музика •

Шопски ритми и мелодии


С изпълнение на известния от близкото минало гайдар Илия Димитров и неговата група навлизаме в ярка и характерна музикална област – с ритми и мелодии от Шопско, Средна Западна България, е съставен поредният фолклорен микс.

Шопите са известни с буйния си темперамент, духовитостта и находчивостта си. Това личи и в музиката им. Тя е бърза и енергична, особено в танците. Песните са оригинални, старинни и често с хумористично съдържание. “Огреяла месечинка” е весела песен, която представя автентично Славка Димитрова от Перник.

Само на няколко километра от столицата звучат старинни шопски песни, които удивляват и най-големите познавачи на фолклора по света. Това са уникалните двугласни песни с остро звучене и тесни, дисхармонични интервали - белег за архаичност. Такива примери намираме в репертоара на многобройните женски самодейни групи. Най-прославена сред тях е тази на Бистришките баби. За изключителни постижения в традиционната музикална култура тя е удостоена с престижната “Европейска награда за народно изкуство” на фондация “Алфред Тьопфер” – Хамбург, през 1978 г. Концертирала в цяла Европа и САЩ, днес групата носи името “Бистришките баби и техните внучки”. Носител е още на наградата “Златното колие” от международния фолклорен фестивал в Дижон, Франция, а ЮНЕСКО наскоро я обяви за световен шедьовър. В нейно изпълнение звучи песента “Два се млади додумая”.

Пестеливостта в мелодията при двугласа на шопите е компенсирана в другия характерен вид песни – речитативните. Те са представителни за областта Граово с център град Брезник. Наричат ги “марковски”, защото застъпват мотиви от живота на легендарния герой Крали Марко. В миналото често се изпълнявали със съпровод на гъдулка. Пример е песента “Марко Елена прощава” в изпълнение на Станчо Стоилов и гъдуларя Илия Сърбинов.Богатството и разнообразието на ритми е друга характерна черта на фолклора в шопския край. Тук изобилства с неравноделни размери и техни комбинации, трудно разчленими за чуждестранния слушател.

В инструменталната практика на местното население днес са навлезли много модерни инструменти като кларинет, акордеон, цигулка и др., но традиционните гайда, гъдулка, двоянка и тамбура не спират да звучат. Асен Станев от село Дивотино, Пернишко, представя типична шопска ръченица на гайда.

Новото лице на шопския инструментален фолклор оформят виртуозите-акордеонисти Борис Карлов, Ибро Лолов, Трайчо Синапов, цигуларят Хасан Чинчири и много други, които свирят в сватбарски оркестри. От репертоара на Борис Карлов (1924-1964) звучи познатото “Левскаревско хоро”. Миналата година Ибро Лолов навърши 75 години – негово е изпълнението на вихрената “Копаница”, запис от 1974 г.

Шопските танци някога се играели на песен и макар хороводните песни да са добре запазени, днес окончателно са изместени от народните инструменти. Само в този район се играе “Йовино хоро”, комбинация от 7-временен и 11-временен метрум. Други известни танци са “Петруна”, “Кьорчово”… В ритъм на “Йовино хоро” е хороводната песен на женската фолклорна група от село Железница, Софийско.

Шопите пазят грижливо своето музикално наследство, а неговата старинност и уникалност привличат отдавна погледите на българските композитори. Един от световноизвестните майстори-аранжори на шопската песен е Красимир Кюркчийски. Неговата “Бре Петрунко” е неизменна част от репертоара на пътуващите ни народни хорове. Песента звучи в изпълнение на хор “Космически гласове от България” с диригент Ваня Монева.


Друга шопска песен - “Ерген дедо”, в обработката на Петър Льондев, представена от хор “Мистерия на българските гласове”, стана хит на европейските сцени. Оригиналното изпълнение на песента поднасят Кремена Станчева и Василка Андонова.

Ще има блокади заради депото в Кочериново

Ще има блокади заради депото в Кочериново



Жителите на община Рила готвят блокади заради депото в Кочериново

Жителите на Община Рила имат готовност за блокади на главен път Е-79 и пътя за Рилски манастир заради несъгласието си със сегашния проект за изграждане на Център за преработка на битови отпадъци в Кочериново. Пред Агенция Фокус кметът на Рила Георги Кабзималски заяви, че има решение за оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/ с номер 1-1 от 2004 г., подписано от тогавашния министър Долорес Арсенова.

Според Кабзималски, подаденото заявление противоречи на пет точки от общо 24. Кметът подчерта, че след разговори с еколози е установено, че де факто има ОВОС, който не се спазва. Кабзималски допълни, че вече е водил разговори и с Посолството на Гърция в България заради подписаната конвенция между България и Гърция за чистотата на река Струма.

„Никой не е поглеждал, че депото предвижда от локалната пречиствателна станция всичко да отиде в река Струма. В документацията, в точка девет на ОВОС пише, че трябва да се предвиди локална пречиствателна станция за механично и непълно биологично обработване за отпадъчните води от депото с последващо отвеждане до градска канализация на Кочериново за окончателно пречистване в градска пречиствателна станция”, каза Кабзималски.

Той допълни, че друга точка регламентира предвиждането на възможност за сепарирането на отпадъците в претоварните станции и депото. В заявлението, подадено от кмета на Кочериново Костадин Катин обаче е записана допълнителна забележка, че претоварните станции не са предмет на настоящата документация. Разминаванията между първоначалните планове и това, което ще се прави, са тотални, коментира Кабзималски и допълни, че изключително трудно се е сдобил с документацията за депото.

Той подчерта, че жителите на Рила и околните населени места ще вземат всички необходими законови мерки за стопирането на проекта и ако няма резултат, ще се премине към крайни действия – блокада на главен път Е-79 и пътя за Рилски манастир. Сред законовите начини е и провеждането на референдум за депото в Кочериново.


По проблема кметът на Кочериново Костадин Катин отказа коментар. Само преди седмица той заяви, че в двумесечен срок трябва да бъде готов работният проект за изграждане на Регионален център за управление на отпадъци в община Кочериново. Вече е подписан договорът с българо-италиански консорциум след процедура по обществена поръчка.

Проектът трябва да бъде готов през месец май. След това ще се очаква одобрение от Брюксел, откъдето има отворено финансиране за 54 милиона евро. Реалното строителство се очаква през месец август, когато ще бъде направена и първата копка. Срокът за изпълнение е две години. Следващото заседание на сформирания инициативен комитет в Рила е в края на следващата седмица.

Синодът: Покайте се, разколници!

Синодът: Покайте се, разколници!



Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург не предвижда предаването на църкви и манастири на разколниците.

Съдът призовава България да създаде условия за осъществяването на правото на вероизповедание на разколниците. Това каза в резиденция "Бояна" Игор Понкин - експерт по международно право и член на руската църковна делегация за срещата на православните църкви у нас, предаде БТА.

На форума се обсъжда решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 22 януари по делото "Св. синод на БПЦ /Инокентий/ срещу България".

Ловчанският митрополит Гавриил каза, че разколниците искат да им се върнат 107 църкви и имоти, или 700 000 евро. По думите на Игор Понкин съдът е установил, че повечето от имотите са завзети неправомерно от разколниците и в нарушения на закона. Европейският съд по правата на човека не дава оценка за собствеността, а тези въпроси могат да се разглеждат в съдилища от гражданско-правен характер, заяви Понкин. Дойдохме тук, за да подпомогнем църквата на България в този момент и да заявим отново, че подкрепяме единствената канонична българска църква и че сме заедно с патриарх Максим, каза френският митрополит Емануил от Вселенската патриаршия и представител в ЕС.

Предложихме да бъде създадена работна група от правни експерти, която да оказва съдействие на БПЦ занапред при разглеждането на делото в Страсбург, каза Виенският и Австрийски епископ Иларион от Руската патриаршия, който също е представител в ЕС.

На въпрос дали ще върнат имотите и църквите на разколниците на Инокентий, ако това се реши след исканото обжалване на решението в Страсбург, Неврокопският митрополит Натанаил каза, че няма друга българска православна църква и няма друг Синод на тази църква, както и няма друг патриарх, освен Негово светейшество Максим. Митрополитът отправи риторичен въпрос към журналистите - кой има право върху имотите на тази църква. В отговор на въпрос дали се водят преговори с разколниците, Неврокопският митрополит Натанаил каза, че думата преговори е чужда на църквата. Не можем да водим преговори с някой, който утре ще дойде и ще вземе част от имотите. Църквата има своите канони и ние не затваряваме вратата на покаянието никога за никого, заяви митрополитът. Той каза, че от медиите Светият синод е научил за създадената междуведомствена комисия по повод на решението на Съда в Страсбург.

На въпрос откъде ще се изплащат глобите или неустойките, искани от разколниците, ако бъде присъдено такова решение, Русенският митрополит Неофит каза, че правителството, държавата трябва да реши този въпрос. Това не е проблем на БПЦ, защото той е отправен към държавата, ние можем да съдействаме с всички сили, това да бъде по-леко бреме за държавата, посочи митрополитът. Той каза, че "следователно ще плаща онзи период, който беше зле настроен срещу БПЦ и нанесе толкова щети на нея, онзи правителствен период от 1992-1994 г.". Ако се наложи нещо да плаща държавата, то трябва да платят тези, които наложиха този прецедент с църковния разкол, каза Ловчанският митрополит Гавриил. Искът на хората на Инокентий по делото в Страсбург възлиза на близо 700 млн. евро.

Наши моряци спасиха обгазен емигрант

Наши моряци спасиха обгазен емигрант


Емигрант от Брега на слоновата кост е бил спасен от смърт от корабен екипаж с българи.

Това разказа пред БГНЕС Пламен Орманджиев - командващ офицер и офицер по сигурността на кораба "Мартина С", който плава под панамски флаг, но е с екипаж от българи и украинци. Плавателният съд е бил натоварен с памучно семе в пристанище Абиджан, Кот'Дивоар и отпътувал към Италия, където трябвало да достави стоката.

На 10 март късно вечерта в един от трюмовете бил открит човек. В него е намерени документи с името Кориба Мамаду. Човекът обаче бил обгазен от химическите вещества, с които било напръскано памучното семе срещу вредители. Екипажът оказал първа помощ на беглеца. На Мамаду била направена промивка на стомаха и му било дадено мляко. Беглецът бил и изкъпан, защото вредните вещества проникнали през кожата.

Корабът поел обратен курс и се върнал на пристанище Абиджан, за да окажат медицинска помощ на емигранта. Мамаду е върнат на властите и натоварен в линейка. Състоянието му започнало да се подобрява.

Операцията по връщането на кораба и спасяването на нелегалния пътник е струвала 60 хиляди долара. Застрахователят обещал, че ще възстанови сумата, но нищо не е сигурно докато не се преведат парите, смятат от екипажа.

Jeleznitsa - снимка на село Железница

World Map Bulgaria Sofiya-Grad Zheleznitsa

See in Google Earth

Previous user photo Next user photo

село Железница

Panoramio - Снимка на село Железница

Виж с Google Earth                              Previous user photo

Защитени територии в България

Защитени територии в България

ВИТОША

Категория: Природен парк

Местоположение: с. Боснек, община: Перник, област: Перник, с. Горна Диканя, община: Радомир, област: Перник, с. Железница, община: Столична, област: София, с. Кладница, община: Перник, област: Перник, с. Ковачевци, община: Самоков, област: София град, с. Мърчаево, община: Столична, област: София, с. Рударци, община: Перник, област: Перник, гр. София, община: Столична, област: София, с. Чуйпетлово, община: Перник, област: Перник, с. Ярлово, община: Самоков, област: София град

Площ: 26606.60 хектара

Документи на обявяване:Заповед No.РД349 от 14.07.2000

Цели на обявяване:

1. Да се обявят за строго охранителен периметър и природен парк с резерватите в него, горите и пасбищата-яйлаци в планина Витоша.

Режим на дейности:

1. Забранява се ловуването извън границите на ГС"Витошко"

2. Забранява се безпокоенето на дивите животни, а така също събирането и унищожаването на яйцата на птиците и повреждането на гнездата им;

3. Забранява се късането на цветя, чупенето на клони, както и други дейности, с които се поврежда растителността;

4. Забранява се извеждането на сечи освен санитарни и отгледни до приемането на устройствен проект;

5. Забранява се събирането на билки и горски плодове за търговски и промишлени цели.

Горски и селскостопански фонд:

1. Държавно лесничейство "Радомир" - Радомир, Регионално управление на горите-Кюстендил

2. Държавно лесничейство "Самоков" - Самоков, Регионално управление на горите-София

3. Държавно лесничейство "София", Регионално управление на горите-София

Документи за промяна:

1. Промяна в площта-увеличаване със Заповед No.РД-179 о01.03.2004

2. Приемане на План за управление с Решение No.305 от 22.04.2005

Село Железница

Село Железница

География

Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 11 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича р. Струма при с. Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на гр. Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и с. Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение. Средномесечните температури са между 18-20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39-40 градуса, а най-ниските до минус 10-12 градуса. Валежите средногодишно са около 60-80 литра на кв.м. Преобладават пролетно-летните дъждове.

История

Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена "градището". Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. "Градището" е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население. През 6 век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през 7 век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809-810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско робство. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от робството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата. Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо.

Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: Св. Пророк Илия, Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух.

Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под турско робство през втората половина на 17 век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912-1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброява около 400 къщи и има църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на 17 век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300-400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница. Към средата на 19 век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски. В края на 18 и началото на 19 век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румяна войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.

В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941-43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

Още малко готини снимчици от село Железница

Над с. Железница, Софийско - ФОТО ФОРУМ / ФОТОГРАФИЯ / ФОТО АЛБУМ / ФОТО БАЗАР

Железница в Google

железница софия - Google търсене

с.Железница

Информационен център "Витоша"

Разположена на 950 м.н.в., на 23 км от София, Железница е възникнала преди няколко века благодарение на изобилието на желязна руда, за което свидетелства и името й. Към началото на миналия век жителите на селото наброявали около 1000 души. Местните хора изградили свой храм – „Успение Богородично”, чиято дървена камбанария предизвиква интереса на посетителите. В близост е Кокалянският манастир, а на около 10 км от селото – манастирът „Св.Дух”. Около 12 – 13 са минералните извори в района. Температурата на водата им е 30 градуса и през 40-те години на миналия век била бутилирана и продавана из страната.

Железница (Област Благоевград)

Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 11 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича р. Струма при с. Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на гр. Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и с. Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение. Средномесечните температури са между 18-20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39-40 градуса, а най-ниските до минус 10-12 градуса. Валежите средногодишно са около 60-80 литра на кв.м. Преобладават пролетно-летните дъждове.



Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена "градището". Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. "Градището" е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население. През 6 век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през 7 век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809-810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско робство. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от робството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата. Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо. Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: Св. Пророк Илия, Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух. Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под турско робство през втората половина на 17 век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912-1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброява около 400 къщи и има църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на 17 век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300-400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница. Към средата на 19 век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски. В края на 18 и началото на 19 век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румяна войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО. В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941-43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

От село Железница до Драгалевци. Пътеписи и забавни снимки от екскурзии и скитания

От село Железница до Драгалевци
Съдържание:

* Кой, къде и какво
* Снимки
* Коментирай!

трикТрик: натисни F11 за по-приятно разглеждане на цял екран.

Работната седмица отшумя в тунела на уикенда. Отново е събота. Обикновено петък вечер е време за шоу и да станеш в 8 на следващата сутрин е непостижимо. Но плашещата алтернатива да прекараме (прекараме в смисъл "да похабим време", не "някой или нещо да ни прецака") поредния почивен ден в града, ни накара да се настроим положително и да се събудим рано-рано.

Естествено приповдигнатото настроение беше бързо помрачено от огромната опашка за автобус №98. Орди туристи на средна и над-средна възраст се втурнаха като безстрашни войни в момента, в който се приближи заветния бус — вероятно първия за последния час и половина. Изтласкани вътре, Марта, Бомбата и аз запушихме носове и се понесохме над красивите есенни гънки на Витоша отваря се в нов прозорец.

Вложихме дребна сума пари в икономиката на село Железница и се отправихме към софийския мастодонт. Планът беше прост: Железница, хижа Академик, комплекс Алеко отваря се в нов прозорец (комплекс в смисъл "осъзнаван недъг, който влияе на общото самочувствие", не "съвкупност от жилищни постройки"), Голи връх, лифт станция Бай Кръстьо, Драгалевци. Нищо и никакъв преход в хармония с отпуснатите ни тела и изтерзани души.

Трябваха ни около 20 минути ходене, за да започнем да се освобождаваме от ненужните пластове дрехи. След още половин час вече бяхме абсолютно убедени, че при летни температури мъките при изкачването на върха биха били адски. И тъй като бяхме тръгнали с настроение за почивка, седнахме, хапнахме и позяпахме сплесканите склонове на Лозенска планина отваря се в нов прозорец. Слънцето грееше ниско и създаваше впечатление, че поляната, на която така нехайно се бяхме разположили, витае някъде в облаците.

Мина пладне и се насочихме към комплекса със свити сърца. Турист-потока се увеличи. Задименият софийски похлупак започна да се подава все по-често зад баирите. Идилията постепенно се изпари и малко след като отминахме опустошеното от смерч Бистришко бранище се озовахме в рая на джип-туриста: комплекс Алеко. Горкия Щастливец отваря се в нов прозорец! Сигурен съм, че ако беше сред нас щеше да напише нещо поне толкова язвително, колкото Миш-маш отваря се в нов прозорец.

Отминахме бързо и безмълвно и със сетни сили се добахме до драгалевския лифт. Много обичам този лифт — хем спускането е красиво, хем не ти се завива свят. И така славното ни пътешествие приключи в ранния следобед — без мускулна треска и без големи подвизи.